Казанлъшката долина е привлякла човека да се засели тук още през новокаменната епоха (VІ – V хилядолетие пр. н. е. ). През каменно-бронзовата и бронзовата епохи животът в селищата продължил. Следващите обитатели на Долината са траките. През тракийската епоха културното развитие в района продължава. Многобройните могили (над 1500) и откритите останки от тракийски селища дават основание на учените да твърдят, че долината е била гъсто населена. Най-ранният некропол от раннотракийската култура е открит край с. Долно Сахране. Градът на могъщият тракийски владетел Севт ІІІ – Севтополис е разкрит на около 10 км. от Казанлък при строежа на язовир “Копринка”. Особен интерес от находките в града представлява мраморна плоча, клетвен договор между лица от тракийски и македонски произход. Това е първият официален документ на тракийски владетел, открит в България.
Многобройни са артефактите и от Римският период в Долината. От тогава датират и първите сведения, че в района се отглеждат рози. В своя трактат “Естествена история” Плиний Млади описва над 20 сорта. Той дава названия на някои от тях като описва и географският им произход и на един от сортовете дава името Тракийска роза. На една от тракийските монети също има гравирана роза. В последно време германски учени доказаха, че за жертвоприношенията си траките, още от времето на Орфей, са ползвали и розово масло! Това са неоспорими доказателства за “розовата традиция” в казанлъшко.
След сключеният 30-годишен договор между хан Омуртаг и Византия през 815 г. казанлъшкият край влиза в границите на Първата Българска държава. Един от центровете на Втората българска държава е бил тогавашният град Кърне (днешното с. Крън). На това място местният деспот Елтимир се е опитал да създаде независим феод след царуването на Асеневци.
Около 1370 г. османските турци завладяват района на Казанлък. Започва развитие на занаяти като калпакчийство, кожухарство и др. По–късно възниква Новенската махала, в която се заселват българи - бежанци от Копривщица, Калофер, Карлово и други подбалкански градове, и Средногорието. През епохата на Възраждането в Казанлък има над 50 занаята, а първата половина на ХІХ в. майсторите, калфите и чираците са над 2400. Особено развити заради розопроизводството са медникарството, тенекеджийството и бъчварството. Развива се и образованието. Открити са първите килийни училища в региона и първото взаимно училище, свързано с името на Неофит Рилски - виден български просветител по време на османското владичество. Първото читалище - уникална българска културна институция - е създадено през 1860г., а читалище “Искра” се създава през 1873.
Развитие на Казанлък след освобождението на България от Османско владичество
Днес Казанлък е съвременен български град с добре развита индустрия: машиностроене, текстил, розопроизводство и розопреработване, хранително-вкусова промишленост, парфюмерийно производство, туристическа индустрия и услуги.