Селото е разположено в полите на Стара планина, на север от гр. Казанлък, по пътя за прохода Шипка. Проходът е бил стратегическа точка за населението през всички епохи и ключ между северната и южна част не само на България, но и на Балканите. Важността му е добре осъзната от средновековния владетел Елтимир, който построява там своята крепост, чието овладяване се оказва от решаващо значение за османските турци при тяхното нашествие. Османската империя също осъзнава важността му, и за да може да го контролира постоянно, населението от двете страни на прохода е помохамеданчено.
Енина е красиво село, разположено в подножието на Стара планина. В непосредствена близост до него е. Крън. Историйте на двете села са тясно свързани. Още в миналото, Енина е било известно със спретнатите си и чисти къщи, добре подредени, въпреки многобройните семейства, с малки стопанства, разположени в райски градини. В Енина се намира забележителна църква от 14-ти век, в която е намерена една от най-старите български книги, ценен извор за българската историография - Енинският апостол, по чийто страници прозира глаголицата – уникалната, оригинална българска писменост, чийто знаци напомнят руни.
В превод от турски името на селото означава “Дива теменуга”. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък - Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, животновъдството и земеделието, но онова, което определя настоящето и бъдещето на селото е розопроизводството. И сега, около селото има около 500 дка маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.
Както подсказва самото име, това което е в изобилие тук са...рози. Розово се намира южно от гр. Казанлък и в южната част на Казанлъшката розова долина. Това е едно от най-богатите на ресурси села, разработени по интересен начин от местните хора - те предлагат забавления като “Розов спектакъл” по време на розобера май – юни, в който може да се види уникален за Розово ритуал – “забулване на розов храст”; лов и атракция за деца, в която малчуганите опознават природата, нейните ритъм и чудеса; както и уникален спектакъл, базиран на традициите и техните древни послания.
Село Кънчево
Някои български традиции в техния архаичен вид, могат да бъдат видяни тук като празник на цялото село. Преди много време, основният поминък са били каменоделството и рогозарството. Днес, като повечето казанлъшки села, основният поминък е розопроизводството. Характерен продукт за Кънчево е розовият мед. Най-интересното за това село е, че повечето от родовете тук и техните родови дървета могат да бъдат проследени от създаването на селото до днес и селото пази ясната си родова структура. Една колкото романтична, толкова и тъжна легенда свързва в едно историята за създаването на село Кънчево и село Розово. Кънчево има уникална етнографска сбирка.
Средногорово идва от името на планината, където е скътано селото – Средна гора, в долината на река Гюрля. Красиво, старинно село с къщи в старинен стил, вписано в живописна местност с малки старинни улички. Жителите му са около 400 човека. Това е едно от най-старите села в община Казанлък, създадено от бегълци от юг. Там още витаят легенди за заровените съкровища на турската хазна, ограбени от върлуващите по тези земи разбойници. Казва се, че средногорските жени се разпознавали по това, че били зеленооки или пъстрооки със силен и властен поглед.
Град Шипка е разположен непосредствено преди Шипченският проход, сред неповторима по красота природа и подобно на Крън и Енина, неговата история също се свързва с Елтимировата крепост. Градът е известен с църквата си с позлатени кубета в стил “Московски барок”. В града живеят значителен брой потомци на един интересен етнос – „каракачани”. Някои историци считат, че каракачаните са оцелелите остатъци от тракийския народ, които след заселването на славяните и прабългарите, се оттеглят в планините и започват да се занимават с животновъдство и наистина - до 1944 г., основният поминък на каракачаните е овцевъдството. Майчиният им език е гръцки. Водещият поминък и днес е розопроизводството. От миналото и до днес много добре развити са занаятите – ножарство, гайдарство, кавалджийство, ковачество, а днес се развиват и изобразителното изкуство, дърводелството, дървопластиката и др.