| “Градът на 200-те художника” – така наричат Казанлък. Това название не е случайно, но е доста ограничено, защото от Казанлък са и много известни музиканти, композитори, скулптори, поети, писатели... | |||
![]() |
проф. Ненко Балкански (1907 – 1977) художник, чувствителен към социалните проблеми, с лаконичен и пластичен стил, професор по живопис със златен медал от Париж. |
![]() |
Емануил Манолов (1860 – 1902) автор на първата българска опера, основател на професионалното музикално творчество, издател на първата българска детска музикална библиотека, първият български капелмайстор, педагог и диригент |
![]() |
акад. Дечко Узунов (1899 – 1986) професор по живопис, творил в почти всички стилове, декан и ректор на Академията, декоратор и сценограф, член на БАН и Мексиканската академия на науките. |
![]() |
Христо Манолов (1900 – 1953) композитор и именит диригент, автор на първия български балет, син на Емануил Манолов, военен капелмайстор |
![]() |
Димитър Чорбаджийски – Чудомир (1890 – 1967) най-популярният български писател - хуморист, художник - карикатурист, краевед, журналист, обществен и културен деец, пътешественик, интелектуалец |
![]() |
Проф. Любомир Кабакчиев (1925 – 1986) драматичен артист и театрален педагог, член на първата артистична трупа в България, дългогодишен председател на Съюза на артистите, един от най-обичаните български актьори |
![]() |
Иван Милев (1897 – 1927) един от създателите на новия български декоративен стил и майстори на акварела с акцент върху фантастичното в българския фолклор, сценограф и илюстратор |
![]() |
Онуфрий Попович Хилендарски ( ок. 1790 – ок. 1865) монах, предложен за епископ, възрожденски писател, преводач и книжовник, деец в борбата за независима българска църква |
![]() |
Акад. Петко Гр. Стайнов (1896 – 1977) сляп композитор, вдъхновен от българския фолклор, създател на класическия шедьовър “Тракийски танци” и основоположник на българския симфонизъм, диригент на Софийската опера и музикален педагог |
![]() |
Проф. Христо Стамболски (1843 – 1932) изтъкнат медик, професор по анатомия и хистология, един от основателите на Българския лекарски съюз и на българската здравна система, борец за църковна и национална независимост, виден политик |
![]() |
Проф. Петко Ст. Стайнов (1890 – 1972) юрист, министър на железниците и външните работи, посланик във Франция, доктор на икономическите и политическите науки в Париж и Варшава |
![]() |
Видин Борисов Даскалов (1929 - 2001) Оперен певец с ярък комедиен талант, един от основателите на съвременната българска оперета |
![]() |
Проф. Генчо Пирьов (1901 – 2001) педагог и психолог, специализант в Колумбийския университет в Ню Йорк, член-кореспондент на БАН, автор на много трудове |
||